Стотици туземци от Бангладеши, които работят в текстилни фабрики в Сант'Антимо край Неапол, изискват да получат статут на роб, вярвайки, че само по този начин ще могат да напуснат работодателя. Според тях собствениците на фабрики принуждават своите подчинени да работят почти през целия ден, като същевременно им плащат не повече от 250 евро на месец.
Имигрантите, много от които са незаконно в Италия, твърдят, че работодателите са взели паспортите от тях, като по този начин ги принуждават да работят по 12 часа на ден, седем дни в седмицата. Жителите на Бангладеши вече се обърнаха за помощ към асоциацията от 3 февруари, която защитава правата на имигрантите в Италия. Представители на организацията казаха пред репортери, че вече са подали петиция за признаването на работниците от фабриката Сант'Антимо като роби.
Международната организация на труда (МОТ) определя робството като „всеки вид работа или услуга, чието изпълнение се налага срещу волята на работниците чрез заплахи или наказания“.
МОТ по-рано заяви, че това определение попада в обхвата над 20 милиона служители различни области на дейност и услуги.
Според изданието Corriere della Sera, през октомври 2013 г. в циркуляр от Министерството на труда и социалната политика се посочва, че в близко бъдеще не се очаква разпределянето на нови квоти за чужд труд на пазара на труда. През последните пет години, през които Италия изпадна в икономическа криза, броят на безработните имигранти в страната се увеличи с 220 хиляди и възлиза на 383 хиляди чужденци, което се равнява на 14% от общия брой безработни.
Въпреки несигурната ситуация в Италия, броят на наетите чуждестранни служители по редовни договори нараства до 2,3 милиона (през 2008 г. техният брой е 1,75 милиона работници).
Що се отнася до общите показатели за ЕС, равнището на безработица сред имигрантите миналата година възлиза на над 17 процента (надвишава същия показател сред италианците). След като страната остана в криза, не всички чужденци загубиха работата си. Най-щастливи бяха работниците в сектора на битовите услуги, докато бившите служители в индустриалния сектор останаха без постоянен източник на доходи.
Днес повече от 9 процента от частните предприятия на Италия идват от страни извън ЕС. Въпреки факта, че броят на такива компании расте, повечето от тях остават концентрирани в определени области на дейност и по-специално това се отнася за чужденците. Според Corriere della Sera през 2012 г. близо половината от чуждестранните работници са изпълнявали задачи, които не отговарят на високата им квалификация.
Средната заплата на имигранти от други страни, които живеят в Италия, възлиза на 330 евро по-малко от заплатите на италианците (968 евро срещу 1304 евро), въпреки факта, че преди кризата тази разлика беше едва 226 евро.
Изненадващо Corriere delle Sera разбра, че през 2012 г. за имигрантите беше сравнително лесно да подписват непрекъснато договор, за разлика от италианците (39 процента срещу 17).
