Пешеходните пътеки в Неапол винаги започват с площада Плеза дел Плебишито, където се намира църквата Сан Франческо ди Паола. Построена през 1836 г. по молба на крал Фердинанд I Бурбон, сградата е изправена пред Кралския дворец.
Един великолепен пример за италиански неокласицизъм привлича туристите с елегантната си архитектура и богата вътрешна украса.
Идеята за изграждането на църква дойде при Фердинанд I Бурбонски в момента, когато той победи французите и освободи земите, които бяха завзели. Възвърнал престола, монархът решил да увековечи своя триумф с изграждането на нов храм. Църквата е била посветена на Франциск от Паола, покровител на Калабрия, родното място на френските Бурбони.
През 1816 г. започва строителството върху базиликата на Сан Франческо ди Паоло. Швейцарският архитект Пиетро Бианко е избран за архитект на католическата църква. Проектът е базиран на известния римски пантеон. Бианко го допълни с разширена колонада, красиво рамкираща района на Плебишито.
Строителство
Неоготическият правоъгълник на Сан Франческо ди Паоло е увенчан с 53-метров купол, лежащ на 34 колони от коринтския орден, чиито стволове са издълбани от мрамор Мондрагон. Пред портика, по примера на площада, има статуи на два царя - Шарл Бурбон III (Шарл III де Бурбон) и Фердинанд I, дело на Антонио Канова (Антонио Канова). Фасадата на портика се състои от 6 колони и 2 пиластра от бял мрамор Carrara. Върху тях лежи напречна греда (архитрав), върху която е релефен надпис, указващ на кого е посветена църквата.
Строежът се проведе на няколко етапа. През 1816 г. е положен основен камък на сградата. Дизайнът на фасадата на портика и галериите е завършен едва през 1824 година. Украсата на интериора на паметника е продължила до 1836г. Същата година, поканен на откриването на храма, папа Григорий XVI тържествено освети великолепната структура. Избягвайки разрухата и разрушенията, тя безопасно се запазва и до днес.
По замисъл на Фердинанд, Сан Франческо ди Паоло трябвало да стане главната църква на Неапол. Желанията на краля бяха въплътени в разкошен купол, произведения на известни художници и скулптури, в необичаен архитектурен дизайн на сградата. По периметъра на ротондата в галериите са поставени скулптурни изображения на 4 земни и 3 богословски добродетели. В десния параклис на залата е ранно творение от четката на Лука Джордано „Свети Онуфрий за молитва“.
Под гигантска арка, в центъра на залата, стои каменен олтар, богато инкрустиран с лапис лазули. Той е много по-стар от самата сграда, тъй като Анселмо Канджано е създаден през 1641г. През 1835 г. старият олтар напуска църквата на Светите апостоли (Санти Апостоли) и получава разрешение за постоянно пребиваване в главната светиня на града. От неговите страни са инсталирани позлатени фигури на ангели, а стените на трона са боядисани със стенописи.
По-голямата част от картината е посветена на епизоди от живота на св. Франциск. В сакристията на храма се използват произведенията на Антъни Кампи „Обрязване“ (16 век) и Гаспар Ланди „Непорочно“ (18 век). Определена като историческа забележителност на града, църквата Сан Франческо ди Паоло не е загубила религиозното си значение в наши дни: използва се за различни тържества и фестивали, посветени на календарни католически събития.
Как да стигна до там
В близост до площада е метростанцията Piazza Amedeo. На километър от базиликата е морската гара в Неапол. Църквата е отворена през деня, входът е безплатен.
