Повече работа, печалба и производителност: ако италианската продукция емигрира, тя започва да печели. Марките, които са се преместили в чужбина, не губят националната си идентичност. Според проучването италианските компании, придобити от мултинационални корпорации, започват да се развиват много по-активно.
През последните десет години почти 500 италиански предприятия са преминали в ръцете на чуждестранни собственици, докато те са увеличили заетостта, подобрили производителността, увеличили печалбите.
И всичко това, без да губи национална идентичност. Пример: Валентино днес принадлежи на емира от Катар, но всички продължават да вярват, че тази марка е изключително италианска. Универсалните стереотипи са нарушени от проучване, проведено от италианската изследователска асоциация Prometeia.
Широко разпространено е мнението, че щом исторически утвърдената марка, произведена в Италия, "променя гражданството", тя незабавно губи стойност (и работни места) за италианската икономика.
Разбира се, в това има известна истина, но в същото време е и обратното. Според проучването на Prometeia „Влиянието на чуждестранните придобивания върху дейността на италианските предприятия“ от края на деветдесетте години до наши дни компаниите, придобити от чуждестранни корпорации, са постигнали доста високи темпове: доходите им нарастват със среден темп от 2.8% годишно; коефициент на заетост - с 2%; производителност - с 1,4%.
„Ставайки част от транснационални групи“, се посочва в доклада, „такива компании не са увеличили продажбите само чрез навлизане на нови пазари или не са подобрили производителността чрез въвеждането на по-модерни системи за управление на труда. Много по-важно е прехвърлянето към чужд контрол да не доведе до "увеличаване на безработицата. Напротив, като правило новите парични постъпления и разширяването на производството изискват увеличаване на броя на работниците."
Трябва да се добави, че големите многонационални корпорации често харчат огромни суми за различни научни изследвания и иновации (област, в която Италия инвестира много по-малко от много години в сравнение с Германия или Франция). Техният дял в общата картина на страната е около 24%, въпреки факта, че за тях работят само около 7% от всички италиански трудови ресурси. И още нещо: транснационалните корпорации успяха да достигнат 16,4% от общия обем на производство в страната и 13,4% от добавената стойност.
Следователно прехвърлянето на собствеността не води непременно до спад в производствената система. Напротив, на глобално ниво способността на една компания да привлича инвестиции от чужбина е необходимо условие за конкурентоспособност.
Достатъчно е да се припомни, че ако през 1990 г., в началото на тази глобална икономическа трансформация, преките чуждестранни инвестиции възлизат на около 1/10 от световния БВП, днес те са достигнали почти една трета от нея.
А от друга страна повече от половината китайски износ се състои от продукти, произведени от транснационални корпорации в Китай. Всеки, който реши да привлече чуждестранни инвестиции на своята територия, е по-вероятно да спечели в пазарна война.
