Чували ли сте някога за Focas Flavio Angelo Ducas Room De Curtis Bisanzio Galliardi?
Не? Аз също.
Но точно това е името на големия и уникален италиански комик и режисьор Италиан Чаплин, известен филантроп с невероятна съдба, достоен за писалка Дюма, човек с невероятно лице, който просто се наричаше в Италия - Тото.
Странно е, че ние, жителите на бившия Съветски съюз, изобщо не познаваме Тото. И ако някой знае, това е само във връзка с името на Фернандел, партньор на Тото във филмите. Странно е, защото СССР имаше специална любов към Италия, нека си припомним поне челентаноманията.
Да, и добри преводи на филми с участието на Тото (а той изигра огромен брой роли в киното и театъра), уви, ние не го правим. Всъщност, за да предаде поне една десета от интонацията, с която играе Тото, човек трябва да бъде самият актьор на най-големия комичен талант от мащаба на Аркадий Райкин.
Знаеш ли, случва се, че щом видиш нещо, не намираш сили да се откъснеш от него. Така се случи и с мен.
Реших да сготвя канелони с рикота и спанак. И за да не скучая, включих телевизора. Това, което видях, ме накара да преразгледам непосредствените планове за моите кулинарни подвизи. Видях игра, която буквално ме прикова към екрана. Малък мъж с луда, безпрецедентна харизма игра, така че се събудих едва когато филмът свърши. Не, не играх! Живееше, живееше с всички сили, с удоволствие и радост, щедро ги споделяше с публиката.
Беше Тото.
В любимата ми южна Италия, или по-скоро в Неапол, родния град на Тото, той не само е уважаван и уважаван, но и истински почитан, въпреки факта, че Тото не е бил около 50 години. Неаполитанските старци с голямо удоволствие ще ви покажат маршрутите, които Тото обичаше да ходи, ресторанти, където вечеряха с приятели, барове, къщи, където посещаваше.
Например, ако преминете през целия луксозен, дори леко помпозен неаполитански насип до края, преминете всички хотели, тогава ще отидете директно на кея, до известния ресторант Zi Tereza. Един от местните жители непременно, сякаш небрежно, умишлено небрежно ще каже, казват, да, той обичаше да седи тук Тото и колко щедър беше той, Синьора ....
Можете да седнете на една маса, да поръчате един от онези меки, все още миришещи на ванилия топли топли зепполи, които знаят само как да си направите Неапол, чаша кафе и да си представите този шум, малко луд и толкова различен Неапол преди 50 или 70 години, като във филми с Тото.
Всъщност трябва само да смените костюмите за героите, защото основният неаполитански аромат не си отиде. Град-театър, в който има всичко: блясък и бедност, изтънченост и простота, искреност и измама. Но за Неапол малко по-късно ...
Тото - Неаполската легенда, например, се разказва, че Тото, вече известен и богат актьор, си спомнил обеднялото си детство и тайно слагал пари на бедните под прага на къщата, щедро раздавал лири по време на многобройни пътувания.
Съдбата на Тото е невероятна. Майка му, бедна неаполитанка, се влюби в благородната Маркиза де Къртис. Плод на тази любов беше Антонио, Тото, както по-късно го наричаха. Маркизът призна бащинството си, когато Тото беше вече на 20 години. Тогава започва неговата бърза и блестяща кариера. Десетки филми, пърформанси, публикувана стихосбирка, текстове на песни. Изглежда, че всичко, до което докосна лека ръка на Тото, започна да искри с някаква особена радост от битието, италианската лекота и ирония блести през всичко.
И при всеки срив на неаполитанска книга със сигурност ще се натъкнете на книга за биография на Тото, луксозно издадена, с раздели и снимки, както и сувенири с изображение на запомнящото му се лице с леко тъжна усмивка, като тази на всички комици.
"Изследването на общественото мнение се основава на лъжливата предпоставка, че обществеността има мнение", каза Тото.
Но в нашия случай общественото мнение за Тото е единодушно. Аплодисменти! Браво!
